Аз съм благодарна на всичко случило се,случващо се и не случило се. Имам ново усещане за време и пространство. Знам,че започне ли процесът няма спиране. Като да стоиш под силен водопад- боли, тежко е, но е особено обливащо и отмиващо… Сладката болка на прехода от какавида в пеперуда. Не знам какво съм събрала,или не. Трудно ми е да давам вербален отчет. И да съм се променила, това се вижда само отвън. За мен е станало толкова органично и плавно,че вече е това, което е. Благодаря на себе си,че се гмурнах. Както и на всеки, който ще стигне до края на това дълго, дълго обяснение. Благодаря. Ще се радвам да се видим в новите събития. ПоЗдрави!!!
Обгърни миналото