Движение към Майката и Бащата

Движението към помирение с  родителите е фундаментално и базисно за всички, които искат да успяват в живота си. Да сме гневни, отхвърлящи, обвиняващи родителите си, ни поставя в позицията на вечното дете, което хаби енергията си в това да тропа ядосано с крак, вместо да поеме по пътя си. С тази практика, ще се сдобрим с родителите си, ще ги вземем в сърцето си, ще им дадем там подобаващото се място, за да можем да поемем живота си в своите ръце… 

Майката и Бащата в светлината на нашето психе, са не само онези конкретни мъж и жена, които са ни дали живот, но и архетипните сили на Женското и Мъжкото, които изграждат нашия вътрешен свят. Самата функция майка – баща е надличностна и трябва да бъде почетена и уважена като носител на живота.

Животът е дар, кой то идва през определена врата и филтри, кармично обусловени от предишните ни инкарнации. Дори да не можем да видим цялата причинно-следствена връзка, привлякла ни към конкретната семейна среда, тя е избрана от душата с определена цел.

От нашето отношение към родителите се поражда отношението ни към живота и мястото ни в него изобщо. Ако отричаме майка си, или пък се смятаме за по-големи от нея, то ще сме във вечен контрол и битка с външния свят. Ако сме обидени на баща си, ще обърнем гръб на късмета и възможностите, които ни предлага живота и ще се чувстваме недостатъчни и нереализирани. И това са само малки примери, зад които стоят големи принципи, свързани с отношението ни към мъжкото и женското изобщо.

Как влизаме във връзка, как отстояваме границите си, какви игри играем помежду си в отношенията с партньорите си? Всичко това е свързано с нашето вътрешно отношение към тези, които са ни дали живот и за съжаление, в повечето случаи имаме за пример токсични модели. 

В много семейства, дори да няма развод, се води вътрешна война между мъжа и жената и децата се принуждават да вземат страна и да застанат до, или да изключат единия родител.

За едно дете, което носи половината от себе си от майка си, а другата половина от баща си, е еднакво пагубно да отрече който и да било от тях, независимо от техните личностни характеристик

За да се почувства значимо, детето често може да иска да поеме отговорността за отношенията между родителите, дори да иска да спасява единия от другия или да го замества. Родителят пък може да влиза в ролята на дете, прехвърляйки отговорността към него. Но ако възрастният е в позицията на детето, това му отнема от силата, и връзва детето да не успява в собствените си връзки, защото е замесено на енергиен план с връзката на майка си и баща си. Това, което дава сила на родителите, е да поемат своята отговорност за връзката си, а на детето – силата е в свободата.

Когато на детето не е позволено да обича някой от родителите, оставяйки при раздялата с другия, обичайно то несъзнателно започва да следва отхвърления и изключен родител, като прави нещата като него, или го следва в съдбата му (разболява се, има проблеми с агресията, алкохола или каквото е там). Когато родителите настройват детето срещу другия и искат то да вземе тяхната страна, отварят войната между вътрешния мъж и жена за своето дете, която може да продължи цял живот и то на свой ред да бъде нещастно във връзките си.

Често нашата работа в партньорските взаимоотношения, е да се помирим с майка си и баща си и да вземем и двамата в сърцето си. Така ще спрем да отхвърляме и партньора си, а и ще освободим енергията, заключена назад към предишните поколения, пренасочвайки я напред – в посоката, която е естествена – към нашите деца. И както е естествено водата да тече надолу, към морето, а не обратно към своя източник, така е и редно енергията ни да тече не към родителите, а към тези след нас.

Кога имате нужда от този практика:

• Когато включвате защитно поведение на отдръпване, вместо да покажете и да потърсите любов;
• Бързо приключвате връзките, саботирате сами отношенията в двойката;
• Сменяте често работата, партньорите, приятелите;
• Имате склонност към депресивност, чувство за празнота, страх от изоставяне, чувството, че трябва да се предпазвате,
• Стоите настрана в групата, трудно ви е да се свържете с другите, дори и да искате;
• Свързвате се с насилник;
• Развивате зависимости;
• Склонност към булимия, анорексия, хранителни разстройства;