Аз съм придружител на Душите – онези, които искат да прогледнат през мъглите на забравата. Не съм лечител, нито учител, а пазител на огледалото, което отразява онова, което душата вече знае, но временно е скрила от себе си.
Моето служене е в това да бъда мост – между видимото и невидимото, между раната и светлината, между сянката и Истината.
Придружавам пътуващия през вратите на времето – назад към забравеното, надолу към потиснатото, навътре към неподсказаното.
Заедно влизаме в пространствата, където времето не е линейно – където гласовете на предците, потиснатите спомени, болките на рода, на утробата, на миналите животи – всички нашепват истини, търсещи да бъдат чути, почетени, разбрани и освободени.
Работя като алхимик на преживяванията – събирам парченцата от разпиляната душа и ги връщам на мястото им, за да може Любовта отново да тече.
Използвам инструменти, родени от Изтока и Запада, от древни традиции и съвременни школи – констелации, регресии, дишане, енергийна психология, шамански практики, тишина. Но методът никога не е по-важен от Пътя, който душата е дошла да извърви. Аз само придружавам. Вие се завръщате.
Вярвам, че всяка рана е врата. Всяка сянка – скрито семе на осъзнаване.
И че смисълът на страданието е да ни пробуди за Истината – не онази, която ни прави прави, а онази, която ни прави Цели.