Прощаване с неродените деца. Липсващите деца в семейната система

От гледна точка на семейните констелации, абортите и рано починалите деца оказват дълбоко въздействие върху семейната система и нейните членове, дори ако тези събития не са били напълно осъзнати или открито споделяни в семейството. Според подхода на Берт Хелингер всяка загуба на живот, независимо дали става въпрос за спонтанен или умишлен аборт, или за смърт на дете в ранна възраст, оставя емоционален и енергиен отпечатък в системата, който може да продължи да влияе на поколенията.

Ето няколко основни аспекта на това влияние:

1. Изключване от системата:

В семейните констелации всички членове на семейството имат място в системата, включително абортираните и починалите деца. Ако тези деца не са признати или са изключени от паметта на семейството, възниква дисбаланс. Често се наблюдава, че в такива случаи някой от живите членове на семейството несъзнателно поема ролята на „заместител“, като поема част от страданието или невидимото бреме, свързано с този загубен живот.

2. Лоялност към неприетите съдби:

Членовете на семейната система, особено по-младите поколения, могат несъзнателно да проявяват лоялност към неприетите или изключените предшественици. Това може да се проявява чрез трудности в живота, повтарящи се емоционални модели или дори здравословни проблеми, които са свързани с невидимото страдание, пренесено през поколенията. Често тази лоялност може да бъде израз на желание да се компенсира загубата или болката, преживяна от семейството.

3. Травма и скръб, която не е преживяна:

Абортите и загубата на деца често водят до непреживяна или подтисната скръб. Когато болката не се изрази и не се интегрира в живота на семейството, тя остава в „енергийното поле“ на системата и може да повлияе на бъдещи поколения. Това може да доведе до емоционални блокажи, както и до чувство на вина или дълбока тъга, която семейството несъзнателно носи.

4. Необходимост от признаване:

Семейните констелации показват, че решаващата стъпка към възстановяване на хармонията в системата е признаването на тези загуби. Децата, които са били абортирани или починали рано, трябва да бъдат „видени“ и уважени в семейната система. Признаването на тяхното съществуване и съдба дава възможност на семейството да приеме загубата и да възстанови реда и баланса.

5. Майката и връзката с абортираното дете:

Майката може да носи особено тежко бреме след аборт или загуба на дете. Непризнатата скръб или чувство за вина могат да окажат влияние върху нейните бъдещи взаимоотношения с другите деца или партньора. Често в констелациите се вижда, че когато тя успее да признае болката и да отдаде мястото на загубеното дете, това води до по-голямо спокойствие и по-дълбока връзка с живите деца.

6. Влияние върху бъдещи деца:

Ако загубата на дете не е призната или интегрирана в семейната система, следващите деца могат да се чувстват „задължени“ да изпълняват несъзнателни очаквания или да поемат емоционалния товар, свързан със загубата. Това може да създаде трудности в идентичността на детето, като то може да се чувства, че живее чужд живот или че не принадлежи изцяло на семейството.

В семейните констелации абортите и рано починалите деца се разглеждат като неразделна част от семейната система, които заслужават своето място и признание. Когато те са признати и почетени, се възстановява редът в системата, което води до по-дълбоко изцеление и хармония както за родителите, така и за следващите поколения.