Игрите на Времето
Себереализацията

Себереализацията

За всички ни вече е ясно, че влязохме в забързан процес по пречистване. Ускориха се много процеси, активирани от колективния страх. Както маслото, което за да бъде пречистено, се нагрява и пяната избива на повърхността, така и нашите непреработени травми и страхове се показаха от мазето, за да ги видим и евентуално да вземем мерки.

Те дойдоха отвън, заедно с всички ограничения, които преживяхме покрай Ковид пландемията. Ограничения, които събудиха от колективното ни минало страховете на предците, нападани десетки пъти, завладявани, унищожавани, унижавани, бити, убивани, предавани, предаващи, пречупени, но и понякога непокорни, горди, смели.

Когато се раждаме всеки път, получаваме изцяло нова операционна система, продукт на генетичния производител на рода. Забравяме всичко, умът е нулиран, не помним нищо отпреди, наново започваме да изграждаме своята представа за реалността. Но как я възприемаме е вече филтрирано през пластовете на това, което носим отпреди в миналите си прераждания, плюс заложените колективни програми на рода, заедно с всички послания, звучащи от  гласовете на предците.

Кое послание ще чуем, чия съдба ще повторим, чий мисли ще озвучим, чия воля ще последваме? Чии травми на семейната душа ще отработваме, зависи изцяло от енерго-информационната структура, която сме наследили от миналите си прераждания . 

Всеки от нас е ходеща астрологична карта на небето, запечатана в момента на своето раждане. Всичко, за което сме дошли, е запечатано там, в звездния код на личността, която обитаваме. Това е като софтуер, с който ни е дадено да оперираме и опознаваме през този живот. Този код има своя път на развитие, своите предизвикателства, своите пробиви и трансмутации, привличани от закона на карма.

Карма е всъщност закон на баланса. Намерение, посято в миналото чрез принципа на привличане, или на отблъскване, се реализира някога и някъде. Бог забавя, но не забравя. Така и законът на карма. Тя не е наказание, а път.
Изследването на карма е всъщност изследването на травмите, които са отпечатали изкривявания в седемте пласта, седемте кръга на осъзнаването, познати на Изток като чакрите, колелата на карма.
Карма е всъщност преживяването на болката, което пречупва и изкривява светлината. Страданието е в самото преживяване, не в реалността, която е неутрална. Изкривяването е като филтър, който възприема реалността през възприятието на травмата, емоционалната болка и менталната установка, образувана покрай тази болка. Този филтър съществува и за физическото, и за емоционалното, и за менталното тяло и съответно лечението трябва да обхване и трите тела.

Изцелението минава през всичките 7 венчелистчета – чакри и през трите тела – физическо, емоционално и ментално.