Фрагментирането на душата е феномен, който се наблюдава в шаманската парадигма за обяснение на света. Фрагмент се откъсва всеки път, когато отдадем силата си на нещо извън нас, независимо дали е насилник, пред който се парализираме от страх, или любовна връзка, в която се изгубваме от страст. И в двата случая отдаваме юздите на коня и даваме на някой друг правото да движи колесницата на живота ни. Ако това е травматично събитие, например насилие, срещу което не можем да реагираме или да се защитим, системата реагира с най-древният , наследен още от времето на рептилите инстинкт – замръзване , или вцепенение. Тогава, за да се изключим от болката, се изключваме изобщо от усещанията си, от чувствата си, от преживяванията на тялото си. Това е тъй наречения процес на дисоциация, който в психологията бележи промяната в психичната структура след травматично събитие, познато като посттравматично разстройство.
От духовна гледна точка, преживените травми влияят не само на физическото, но и на емоционалното и менталното тяло. Физическото тяло задава енергоинформационната структура и задава рамката, емоционалното тяло определя посоката на движение на живота, а менталното е кочияшът, който управлява през своите филтри на възприемане на реалността. Тази троичност на човешкото същество, съществува само в единство и е основният носител на живот в материята. Всяка по-дълбока травма се отпечатва и остава като следа и в трите тела, след което човекът е вече друг – възприемащ света през филтъра на болката.
В рамките на настоящия човешки живот фрагментирането на душата се лекува с разнородни терапевтични методи, като пренареждане на матрицата, работа с вътрешното дете, шаманизъм, хипнотерапия, линия на времето и други конвенционални и неконвенционални методи, но сега ще говорим за изцелението на фрагментите от минал живот.
За да разберем образно тази концепция, ще ви предложа да си представите глухарче. Представете си го в неговата пухеста форма – като сфера, в която всяко отделно пухче е свързано с центъра и всички заедно оформят една съвършена сакрална геометрия. Сега си представете, че центърът на глухарчето е душата, а отделните парашутчета са миналите и бъдещите и прераждания, сред които и настоящето. Така погледнато, фрагментирането на душата, може да се уподоби на парашутче, издухано от глухарчето, незавърнало се в Цялото, отцепено. Вероятно сте виждали глухарчета, продухани от вятъра, в които част от пухчетата липсват, а и такива, при които е останало само стъблото.
Центърът е целият път – и алфата, и омегата, искрата божия, първообраза на съвършеното творение, източникът на отделната душа, атман, който някога , в самото начало на света се е отделил от Параатман – свръхдушата, Бог. Центърът осъзнава себе си през всяко от парашутчетата. Това е наблюдателят, който гледа през хиляди очи. Тук са пластовете на висшите тела на човека – каузално, атмично, будическо и монадично, Това е самата Монада, която е извън линейното време. Тя обаче е недостъпна за осъзнаване от отделните парашутчета, които осъзнават само себе си, обхванати от капана на Аз-а, на трите низши тела, закотвени в тялото и подвластни на времето, света на Каал.
По традиция сме обучавани да изследваме главно външния свят и да се идентифицираме главно със своята дейност в света навън и проявите на Аз-а в него. Малко са културите и цивилизациите, в които децата се учат да гледат навътре и да осъзнават съществуването и на други светове, освен външния. Това е особено характерно за Кали юга, в която познанието за света се проектира навън към материята и истината за произхода и потенциала на човека остава неразкрита.
Азът принадлежи на пространствено-времевия континиум, в който тялото пребивава в света на материята и петте сетива. Изключително много енергия изисква животът в тяло. Цялото битие е организирано около грижата за тялото – за неговото функциониране и оцеляване. Вниманието е обърнато изцяло навън – към периферията, която изследва света през Петте порти на познанието – зрение, вкус, мирис, осезание, слух. Това, което наричаме реалност идва изцяло като информация отвън през тях и интерпретацията на ума е тази, която дава имена на нещата и ги складира в познавателната памет. Някои наричат ума Шестото сетиво, интерпретаторът, четящият информацията. Тук е Аджна чакра – контролиращата, отговаряща за хипофизата – жлезата, която командва другите жлези с вътрешна секреция, така че интерпретацията влияе върху емоциите, реакциите, действията, състоянията, здравето.
Така преживените травматични събития формират съоветните ограничаващи вярвания, които остават като печат в по-нататъшната история на личността, която се предава и през преражданията. Въпреки, че губим съзнателната си памет за своето минало, то остава като информация в тялото, която може да се събуди при подобни обстоятелства или на определената възраст, свързана с предишните преживявания. Тази памет е много по-силна, отколкото можем да си представим, защото е памет на подсъзнанието и ни кара да действаме или да се чувстваме по начин, който не е съзнателно избран. Сигнал за това, че имаме подобен феномен, е когато правим не това, което искаме “то е по-силно от мен” или обратното – не правим това, което искаме. Също така всички видове фобии, особено тези, за които нямаме отключващо събитие в този живот, нерационални страхове и състояния, депресии, стремеж към самоунищожение, силен гняв и агресия, суицидни състояния и т.н.
Фрагментирането на душата може да бъде на малки и големи фрагменти. Ако човек живее в постоянни условия на травма, робството например, емоционалното му тяло се вцепенява, замръзва, изключва, престава да функционира. Големите фрагменти обикновено се случват ако при прехода в смъртта човек преживява твърде болезнени състояния, които предизвикват нисковибрационни емоции като страх, ужас, гняв, отчаяние, безсилие, ярост, често водещи до желание за отмъщение и възмездие, понякога и изричането на проклятия, наричания и обети, които създават астрални ларви , печати или “договори” с тъмните сили, следващи душите и в следващите им прераждания. Заниманията с магии и окултни ритуали са също явления, които продължават да следват душите и докато съзнателно не бъдат изкупени или освободени, не намират покой.
Има много знаци, които фрагментите изпращат към следващите въплъщения с намерението да бъдат проследени, забелязани и освободени. Някои от признаците за това са нерационални фобии и страхове без отключващо събитие в този живот , например: от вода, от високо, от насекоми, от змии, от затворени помещения, от открити пространства, от говорене пред публика…
- Един пример за фобия от вода , много често срещан и в моята практика: обикновено тук става дума за удавяне в минал живот, като характерното е, че когато има човешка намеса / примерно жена, набедена, че е вещица ,хвърлена във водата от други хора /, травмата е много по-дълбока , отколкото ако това е естествено произлязло удавяне. Когато хората причиняват на други хора болка, това е в пъти по-силно и въздействащо, защото се акумулира омраза към хората, недоверие, чувство за непринадлежност и несвързаност с човешката раса, желание за отмъщение и насилие в отговор на преживяното. И разбира се, печатът “не се доверявай на никого”, който може да стане запазена марка прераждания напред!
- Когато си отиваме в състояние на болка и разочарование, гняв и обида, ние мултиплицираме злото нататък във времето и то ни застига, ставайки част от енерго-информационния модел, който ни обгръща в следващо прераждане. Това в следващ живот се предава като привличане на нараняващи условия и обстоятелства – например раждане във време на война, в семейство, където има насилие и тормоз, в болно тяло и т.н., затова е особено важно да успеем в предсмъртния миг да приемем съдбата си такава, каквато е и с мир в духа да поемем последния си дъх и издишвайки, да напуснем тялото в съгласие със смъртта. Тогава имаме енергията да се свържем с центъра на глухарчето и да се разтворим в светлината му, да се върнем в Източника, в духовния свят.
В момента на смъртта се извършва един много важен преход – от осъзнаване и живот в света навън, към обръщане навътре , към центъра на глухарчето, душата и всмукване обратно към нея. При този преход отнасяме със себе си всичко, което сме преживяли като светлинен код – цялата информация, преведена през двоичната система – 0 и 1, ин и Ян, тъмнина – светлина. И дзин и 64 -те хексаграми, в които е скрит кода на душата илюстрират много добре структурата на този код, който е абсолютно уникален за всяко човешко същество. Превеждането на езика на светлината на всички преживявания от живота, е подобен на процеса на дестилация, в който есенцията от преживяното се кодира през енергийното тяло и системата от чакри, в които емоциите се съхраняват във формата на енергийни вихри. Ако емоциите са опустошителни, можем да видим вместо светлинни вихри, тъмни дупки и пробойни, които се отнасят обратно към центъра, за да може след това съобразно новото познание и опит, придобити в живота, да се получи нов код и нов път обратно към света на материята.
Целта на този процес е тъмнината да бъде осветена, раните излекувани, енигмата на безусловната любов да бъде разрешена и единството да бъде осъзнато и преживяно. Това, което се нарича просветление, е процесът по връщането обратно в Източникът, съединяването с висшите тела и поемането по новия цикъл на еволюционната спирала, отвъд човешката форма. Иначе казано, законът на карма е законът на пречистването, където тежките, тамастични нива в течение на много прераждания се преобразуват, докато свободния избор не ни поведе осъзнато по пътя на добрата воля, любовта и живот в единство.
Миналото си е минало, но за да продължим наистина напред, трябва да освободим вцепененото в травмата аз, което за да оцелее, е задало команда за изключване. Това се отнася не само за събития в този живот, но и за всички преживявания, които нашата енергоинформационна система носи като кодираща информация.
Самият процес за връщане на фрагментите обратно в Центъра на Глухарчето представлява следното:
- С помощта на енергиен тест се определя колко липсващи фрагмента има. Най-често те са между 3 и 7, но винаги има и изключения.
- Определят се кога и къде са се случили и при какви условия – отново с тест.
- Започва се с най-стария хронологично, освен ако няма друга конкретна заявка.
- За всеки един от фрагментите се прави регресия, при която клиентът преживява основните моменти на този минал живот, свързани с фрагментацията и особено внимание се обръща на прехода в смъртта и лечението на трите тела – физическото / енергоинформационната матрица/, емоционалното /енергийното, видимо през системата от чакри/ и менталното – осъзнавано като системата от вярвания и убеждения.
- Осъществява се процес на “връщане” на товари и установки, емоционални блокажи и програми, фобии и страхове.
- С помощта на Големите сили се извършва процес на връщане на фрагмента обратно в неговия източник – центъра на глухарчето.
С течение на годините и работата ми със стотици клиенти, установих, че способността на човека да си спомня и свързва с преживяванията си от миналите прераждания се развива и тренира. Онези клиенти, които предприеха приключението да открият загубените си фрагменти на душата, все по-умело влизаха в бибилиотеката на акаша и чувстваха , виждайки през основните моменти на своите минали прераждания как неизлекуваните травми и кармични връзки продължаваха да действат, дърпайки конците от тъмното. След преминаване през този процес, за всеки от тях настъпваше видима промяна в настоящия живот, освобождаване от фобии и страхове, усещане за цялостност и свързаност.
Знаете ли, че Глухарчетата се свързват под земята с дълбоко коренна система и всъщност формират една обща биосистема със собствена мрежа за предаване на информация. По същия начин, нашето глухарче, душата, е свързана с цяла мрежа от безбройно много глухарчета в общо колективно поле, формиращо Свръхдушата . Свърхдушата е кластер, образуван от математическа прогресия, започваща от 2, 4, 8, 16, 32, 64 и т.н. души, която постепенно обхваща все по-обширни групи от хора, пътуващи заедно в кармичното поле на общата тъкан.