Първото предизвикателство е страхът.
Живеем във време, в което ако не се справим с него, той ще се справи с нас!
Той е Демонът, който пази портата пред нашето истинско пътуване към себе си и себереализацията. Не минем ли през него, няма да ни стигне енергията, за да стигнем до крайната цел – събуждането на Космическото съзнание, нашето събуждане за Неговото присъствие във всеки един момент.
Страхът е Пазителят на Кундалини, жизнената сила, символизирана като заспала змия, обвита 3 и половина пъти около гръбначния стълб. Когато тя се събуди и тръгне по своя път нагоре, започва истинският живот, за който сме дошли – да събудим космическите същества, които сме и да излезем от сомнабулното състояние, в което ни държи Матрицата.
На нивото на всяка една чакра Кундалини минава през своето изпитание – предизвикателство – демон, справянето с който дава ключа за отварянето на следващия портал, следващото ниво в Играта.
Докато сме омотани от мрежата на страхът във всичките му форми, като страх от изоставяне, отхвърляне, осъждане, провал, самота, засрамване, неразбиране, предателство и т.н., сме заети с вътрешните си филми и битките към тях, които обаче ни държат заспали за истинското предназначение на живота.
Приказка за мъдреца и смъртта
Изводи:
- Всеки си има свой собствен часовник.
- И да се страхуваш, и да не се страхуваш, Смъртта идва, когато часовникът каже.
- Страхът от смъртта не те спасява от нея, а прави нещата по-трудни и по-болезнени. Напряга и свива тялото. Понижава вибрационното състояние. Разболява.
- Когато не се страхуваш, тялото е отпуснато и спокойно. Разпознава враговете/ вирусите. Може да ги обезвреди.
- Колкото е по-осъзнато и отпуснато тялото, толкова е по-висока вибрацията. Колкото е по-висока вибрацията, толкова по-малко уязвим си от превратностите на съдбата. Не че няма да се случват, но в подходящо състояние на духа ще се намират нови решения във всеки един момент.